Полето на съзнанието. Към споделено универсално съзнание - Новата теория за полетата превръща индивидуалното съзнание в космическа реалност. #956435

Дълго време вярвахме, че съзнанието е нещо лично, съхранявано в главата на всеки човек. Нещо като затворена стая, индивидуална пламък, който осветява само нашия вътрешен свят. Днес обаче нещо се променя. Научните изследвания върху колективното поведение, откритията на социалните невронауки, съвременните теории за разпределения ум и дори някои интуиции, произтичащи от традициите на съзерцателността, изглежда разказват една различна история: може би съзнанието не е само „мое” или „твое”. Може би то не започва и не свършва с границите на тялото ни. Може би, вместо това, съществува по-широко пространство, в което сме потопени, споделена територия, в която нашите мисли, емоции и възприятия не са разделени, а дълбоко преплетени. И това пространство  прилича удивително много на разпространено поле, нещо, което ни обгръща и преминава през нас, точно като електромагнитните полета или гравитационното поле. Не го виждаме, както не виждаме гравитацията, но все пак усещаме ефектите му. Не го докосваме, както не докосваме и радиовълните, но въпреки това сме постоянно потопени в тяхното влияние. Всичко сочи, че съществува поле на съзнанието: едно фино, обширно поле, което не принадлежи на никого, но поддържа всички. Когато двама души влизат в отношения, това не е просто среща между два ума: това е локална активация на това поле. Нещо се запалва, уплътнява, придобива форма. Ето защо някои разговори изглеждат „мислещи сами“, някои стаи „вибрират“ с особена енергия, а дълбоко свързаните групи изглеждат като че ли черпят от интелигентност, която надхвърля сумата от отделните компоненти на групата.
Можем да си представим това поле на съзнанието като голям океан. Невидим океан, но реален в своите ефекти, който обгръща всичко и преминава през всеки от нас. В този океан нашите индивидуални съзнания не са отделни същности: те са вълни. Вълни, които се появяват, придобиват форма, издигат се и се разтварят, оставяйки място за други вълни. Всяка от тях има своя физиономия, свой ритъм, своя височина, точно както всеки от нас има своя история, свой характер, свой начин да възприема света. Но всички вълни принадлежат на едно и също море. Никоя от тях не съществува извън него.
Да мислим за съзнанието по този начин не означава да отричаме нашата индивидуалност: означава да я видим в по-широк контекст. Както вълната не губи своята идентичност само защото е съставена от същата вода като океана, така и ние не губим себе си, когато признаем, че сме част от нещо по-голямо.
Втора картина може да ни помогне да се доближим до същата тази загадка от друг ъгъл: този на радиовълните. Да си представим, че съществува голяма радиостанция, която работи постоянно и излъчва непрекъснат поток от информация, интуиции, възможности. Не едно единствено и строго съобщение, а гама от честоти, като хор от потенциал, който изпълва пространството. И си представим човешките мозъци като настроени елементи. Те приемат, декодират, превеждат. Но всеки го прави по свой начин, с различна чувствителност и качество на приемане.
Това е книга за тези, които се питат как функционира човешкото същество, когато не е само. За тези, които интуитивно усещат, че в най-интензивните моменти от живота нещо се отваря, нещо циркулира, нещо се разширява. За тези, които подозират, че съзнанието не е обект, който може да се притежава, а процес, който може да се споделя. Ако е вярно, че сме възли на една голяма тъкан, тогава може би е време да се научим да я виждаме. И, преди всичко, да я живеем. Защото там, в това общо пространство, ние ставаме наистина човеци.